Измеренията на подвига в „Опълченците на Шипка”

Художествената задача на Вазов е да възкреси за поколенията подвига на опълченците, за да могат те да останат безсмъртни, в съзнанието на всички, завинаги.



Поетът постига внушение за колективност на подвига, също така и всенародната жажда за свобода. На Шипка, малкото опълченци, удивляват света със силата на жертвоготовността си.



В изложението си Вазов използва много примери и изразни средства. Той се опитва да докаже подвига и героизма на опълченците. Тук той използва синтеза между историческото и лирическото изображение, с участието на природата, мотива за върха и митологични аспекти. Чрез участието на природата в битката „горските долини трепетно повтарят на боя рева ”, Вазов засилва мащабите на битката. Той е съпричастен с нея. Страшните природни сили „бури подир бури” се отъждествяват с талазите на настъпващите турци. Камъните и дърветата се превръщат в оръжие. Битката става още по – подробна, когато авторът я описва със следните сравнения: „скали твърди”, „орляк юнашки”, „лъвове”, а от историческото събитие знаем, че там, където се е водила битка, местността се нарича „Орлово гнездо”. Съобразявайки се с историческата достоверност на това събитие, Вазов налага една хронологична последователност. Долу, където е подножието на върха, е Сюлейман безумний. Горе са нашите дружини, като отношението горе – долу, можем да го свържем с митичните представи. Горе е светът на доброто, а долу е този на злодеите. По този начин мотивът за върха става един от водещите в одата. Действието се развива на върха, а сражението е връх на напрежението, ала поверението на българите и русите е върха на героизма. Техният героизъм е един от най -важните проблеми в одата. Изглежда, че Иван Вазов е искал да покоже на българския народ колко е значим. Той е искал да изчисти срама и опровергае обвиненията. Искал е да повдигне самочувствието и да убеди всички, че свободата ни не е подарена, а народът ни е платил висока цена за нея.



В одата се откриват два образа – единият е на защитниците на прохода, а другият на генерал Столетов. Авторът не е създал отделен персонаж от опълченците и така засилва впечатлението за всеобщност на подвига. Всички защитават честта и достойнството на България. Състоянието на духа е общо и затова всеки българин може да каже „България цяла сега нази гледа..”. Всички опълченци са изправени пред погледа на родината.

Следейки хронологията достигаме и до кулминацията: „няма веч оръжие” , сякаш е останала само възможността от „сладката радост до крак да измрат”. Изходът е намерен в най – неочакваното сливане на живота и смъртта в битката срещу робството. „Грабвайте телата – някой се изкряска” е образа на безсмъртието. Опълченците вече знаят, че юнашката смърт е безсмъртие.



Напрежението стига до мига на отчаянието, но „ Радецки пристига с гръм ”. След това Вазов няма какво да каже. Идва победата! Както хората, така и балканът няма да забрави спомена, че българите са заслужили свободата, а не им е подарена.



Дванайсетте оди в „Епопея на забравените”, трябва да накарат българите да повярват в славното им минало.