Александър Солженицин

лександър Солженицин е руски дисидент - романист, драматург и историк. Благодарение на него обществеността извън Съветския съюз научава за системата на съветските лагери за принудителен труд. Писателят става лауреат на Нобелова награда за литература за 1970 година, а през 1974 година е прокуден от родината си.

Солженицин е роден на 11 декември 1918 година в Кисловодск, Русия. Следва математика и физика в Ростовския университет и го завършва преди началото на Втората световна война. През войната Солженицин се сражава в Червената армия, където получава чин капитан, преди да бъде арестуван на 9 фесруари 1945 година , заради това, че критикува Сталин в писмата си до свой бивш съученик.


Затворен е без съд за осем години — от 1945 до 1952, по член 58 от Съветския наказателен кодекс. Известно време излежава присъдата си в Шарашка, затвор, където принудително се трудят научни работници и други интелигенти. Писателят описва тамошните си преживявания в романа си "В първия кръг".


Солженицин прекарва известно време и в лагери за тежък принудителен труд в системата на ГУЛаг. За тях той пише в "Един ден на Иван Денисович" и "Архипелаг ГУЛаг".


През 1952 г. Солженицин заболява от рак, от който се излекува като по чудо в Ташкентската болница през 1954 година. Престоят му там е отразен в повестта "Раково отделение".



По време на управлението на Никита Хрушчов, Солженицин е реабилитиран и през 1956 г. успява да се върне в Централна Русия. Заселва се в Рязан и става преподавател в училище по математика и физика, като същевременно работи над своите книги.


Разказът „Един ден на Иван Денисович“ е първото произведение на Солженицин, публикувано в СССР. След 1966 г. задълго престават да публикуват негови неща. Произведенията му се разпространяват по системата на т.нар. самиздат. Неговото „Писмо до IV-ия конгрес на съветските писатели“, в което той настоява за премахване на цензурата , реабилитация на ред писатели, унищожени по време на репресиите и връщане на личния му архив, конфискуван от КГБ през 1965 г., предизвиква сериозен конфликт със съветската власт. След издаването в чужбина на „В първия кръг“ и „Раково отделение“ и получаването на Нобеловата награда , конфликтът се изостря още повече.


На 13 февруари 1974 г. Солженицин бива лишен от съветско гражданство и депортиран в Западна Германия . След по-малко от седмица, съветските власти предприемат репресивни мерки и срещу поета Евгений Евтушенко заради неговата подкрепа за Солженицин.


Солженицин се установява първо в Цюрих, Швейцария, а по-късно, през 1976 г. – във Върмонт, САЩ. През 1990 година съветското му гражданство е възстановено, а на 27 май 1994 година той се завръща в Русия след 20-годишно принудително изгнание в Америка. Въпреки радушния прием в Америка и уважението към него , писателят желае да се завърне в родината си.


През май 1997 г. Солженицин е избран за редовен член на Руската академия на науките . През същата година учредява своя собствена награда за литература (от 25000 долара ).


Александър Солженицин се среща с президента Борис Елцин през 1994 г. и с президента Владимир Путин през 2000 и през 2002 година.


Александър Солженицин умира от сърдечен удар в Москва , на 3 август 2008 г., на 89- годишна възраст.