Търсене в този блог

неделя, 7 март 2010 г.

Йордан Йовков – разказът „Другосолец”

Разказът принадлежи към сборника „ Вечери в Антимовския хан ”. В него се разискват някои от основните проблеми, характерни за книгата и за творчеството на Йовков – за отношението към другия и човешката доброта, за способността да се откликва на чуждата болка и за умението тя да се съпреживява. Също авторът говори и за човишката самота и страдание, въпреки съпричастието на другите.

Заглавието на текста насочва към главния герой в разказа – другаселеца. Опозицията свое – чуждо е основополагаща в традиционното общество. Според нея най – напред се преценява един човек. Почти винаги различното (другостта) се определя като нещо опасно, вредно, непознато, заплашително.

От друга страна началото на текста изрично посочва, че е празник, а по време на празник човек напуска всекидневните си убежища, устремява очите си към Бога, към своята съвест и към своята душа. Към темата за празника, повествователят се връща и по – късно, преди завръзката на текста като втори скрит план, на фона на който описаните събития придобиват нов смисъл. Така неусетно заглавието и началото на разказа влизат в малък спор, който по – късно се превръща в проблемен възел на сюжета.

„Другоселец” има дълга експозиция, в която времето почти е спряло. Празничната обстановка е подчертана чрез художествените детайли в началото на разказа – селяните са с чисти бели ризи, пременени, захвърлили настрани работата си. Разговорите им са съсредоточени върху добрата реколта, която очакват. За потрудилите се мъже, които сега са в кръчмата, реколтата е най – важна, тя е смисълът на техните усилия, в нея са техните надежди, затова трябва да бъде опазена.

Единственият, на когото спира своето внимание повествователят, когото описва подробно, е Торашко каменарят. Той се различава от останалите. За разлика от другите – вече е пиян; за разлика от съселяните си – той не си изкарва прехраната със земеделие, а с вадене на камъни и за разлика от всички, които участват в спора за нивите- Торашко мълчи.

Оживлението в кръчмата изведнъж е прекъснато от полския пазач, който води със себе си някакъв човек. Появата на пазача с непознатия селянин, като че ли опредметява страховете на всички. Това, което забелязват най – вече у непознатия е това , че е другоселец.

Нарушителят е чужд и отношението към него трябва да бъде безкомпромисно. Яростта заслепява селяните, защото някой си е позволил да посегне към най святото им, без да попитат защо. Другосолецът се опитва да обясни за случилото се, но никой и не иска да го чуе. Той предварително е осъден. Кметът привидно се опитва да се придържа към изискванията на поста, който заема, но и той е емоционално ангажиран с проблема и не може да остане базпристрастен, затова глобата, която налага на иначе казано „нарушителя”, е голяма – това, което държи в джобовете си. В този момент, когато непознатият започва „бавно, с мъка ” да бърка в кесията си, изведнъж селяните в кръчмата „проглеждат”. Дават си сметка що за човек стои пред тях, що за поведение са демонстрирали спрямо него, но не го изричат...