"На прощаване" - Мъжкият свят

Великият възрожденски поет Христо Ботев живее и твори в един напълно патриархален свят. По времето на Българското възраждане мъжът е бил главната фигура в семейството и в обществото. Въпреки че жената като майка също е била на почит, нейният образ е далеч от този на мъжа като баща и покровител на децата си. Героят от стихотворението „На прощаване” живее точно в такъв свят. Свят, в който мъжът защитава, води война, пролива кръв и умира за своята родина.
Времето в „На прощаване” е Възраждането. Тогава било необичайно, затова рядко срещано жена да се присъедини в чета или да се бори за освобождение. Това е време на абсолютен патриархат. Мъжът е този, който води битката за освобождение и този, който трябва да пролее кръв и дори да даде живота си в името на свободата. Жената трябва да роди децата, да ги отгледа, а бащата – да ги възпита „силно да любят и мразят”. И макар наистина има жени, включили се в борбата за национално освобождение, те са единици. Почти като в днешно време. Днес в армията се записват предимно мъже, а жените отново са единици. Днес, въпреки че се предполага да живеем в равенство, жените не са напълно равни на мъжете. И днес за родината се бият мъжете, а не жените. Точно както по времето на Ботев.
Мъжкият свят в „На прощаване” предполага мъжественост, желание за борба, готовност да дадеш живота си в името на нещо свято – семейството. Мъжът от времето на Ботев трябва да бъде твърд, смел, силен. И все пак той обича. Има семейство не само защото обществото го задължава да продължи рода си, а защото сърцето му представлява нещо повече студен камък: „...дълбоко ще ми въздъхнат/ две сърца мили за мене –/ нейното, майко, и твойто!” Той е колкото войник, борец за свобода и революционер, токова и баща и съпруг. И като такъв той трябва да изпълнява патриархалните си задължения: да осигури къща за семейството си, да се погрижи винаги да са добре нахранени децата му. Той трябва да уважава по-старите от него и да се грижи за своите родители, а не да бъде „нехранимайка”. И докато „левове златни на чело”, „иглянки пушки на рамо”, „саби-змии на кръста” харакатеризират войнишкото в мъжа от патриархалното време, то „либе мило, хубаво”, „две сърца мили за мене”, „майко юнашка” показват другата му страна – сърцето му.
Стихотворението „На прощаване” е позиционирано в един изцяло мъжки свят. Свят, който се променя в следващите няколко десетилетия. По времето на Ботев всичко опира до това дали си мъж или жена. Ако си мъж, то на теб се пада задължението да изхранваш семейството си, да се бориш за свобода. Ако ли си жена, трябва да родиш повече деца, да ги отгледаш, да се грижиш за къщата. Така е било преди Ботев, така е било и малко след него. Но от тогава до днес неща са се променили заначително. В днешно време всички трябва да сме равностойни. Сега жените имат много повече права. Ето пак предимно жените отглеждат децата. Отново предимно жените се грижат за дома. При Ботев мъжът се грижи за благополучието на семейството си, децата му да са добре образовани. В днешно време е същото – всички бащи искат най-доброто за своите деца. И са готови на всичко, за да им го осигурят. На жената е позволено да работи където пожелае, но отново има частична дискриминация – не навсякъде е добре дошла. Важна характеристика на мъжа и мъжкия свят остават непроменени от времето на Ботев до сега – мъжът има и чувства. В „На прощаване” лирическият герой силно люби и майка си, и либето си, и братята си. Днес мъжкият свят също е не само сила и смелост, но и чувственост. Лирическият герой иска прошка от майка си, от либето си, за да покаже духовната си сила, обичта си към тях. Но обичта не е единствената проява на чувства от страна на мъжа от това време. Той не само люби, но и мрази. Мрази поробителите си – турците, тези, заради които трябва да се раздели с обичаното. Чрез тази чувственост на лирическия герой от „На прощаване”, Ботев прави тази характеристика основна и универсална за всички епохи,.
„На прощаване” ни показва един както суров, така и чувствен мъжки свят. Мъжът трябва да се бие, да пролива кръв, дори да се прости с живота си, но също така трябва да чувства – да обича и да мрази. Точно в такъв свят живее и авторът на стихотворението Ботев. Свят който се променя, но в същото време запазва основите си. Тези основи можем да открием в миналото, откриваме ги в настоящетото, ще ги откриваме и за в бъдеще.