Мотивът за завръщането в лириката на Дебелянов

Димчо Дебелянов в повлиян от Символизма, но той не определя изцяло облика му като поет. Под въздействието на Символизма Дебелянов обогатява палитрата си от изразни средства, усъвършенства своя език, открива нови пътища за философско мислене.

Най-характерните теми и символистични мотиви в творчеството му са: Сън; Спомен; Блян; Дом; Път. Душевната нагласа на поета е романтична, а световъзприемането му-елегично.В „Скрити вопли”; „Помниш ли, помниш ли”; „Пловдив”; „Аз искам да те помня все така”; „Черна песен”; „Един убит”; „Легенда за разблудната царкиня” са представени мотивът за невъзможното завръщане, за бездомността, за измамността на щастието, за живота като страдание. Просветлението, хармонията, съвършенството могат да бъдат постигнати чрез страданието и смъртта.

Невъзможното завръщане в ценностите на родния свят се наблюдава в стихотворението на Димчо Дебелянов „Скрити вопли”. Безпокойството, самотата, бездомността се противопоставят на мечтата за хармония, покой, утеха, любов. Страданието е породено от несъвършенството на света и човека. Затова щастието е непостижимо и невъзможно.

Непреходни стойности в творбата са майката, Бога, бащината къща.Символи на родния дом са майката, иконата и прага. Дебелянов употребява условното наклонение „ти”, която отразява формата на диалога- без събеседник или разговор със самия себе си. Синекдохи са „безсилно рамо”; „усмивка блага”; „морен поглед”.

Съновидението в света затвор се откроява в „Помниш ли, помниш ли”. Отразява се неизживяната младост и безплодните надежди на лирическия герой. Сблъскват се идеалът и реалността (бяло-черно; тук-там; добро-зло). Наблюдават се противоречието между патриархалната хармония и безчувствената студена човешка тълпа в града.

В сонета „Пловдив” на Димчо Дебелянов времето отсъства. Домът е духовната опора на лирическия герой, но той е в миналото и е безвъзвратно изгубен. Градът и настоящето са територия на разрушената хармония, на изостаналост и обреченост. В града лирическият герой е бездомен, анонимен и самотен. В сонета „Пловдив” липсва светлината и радостта на спомена от другите стихотворения. Когато радостта се свърши най-вярна спътница ще е скръбта.