Ветрената Мелница - Елин Пелин

Елин Пелин-майсторът на късия разказ,във всички свои творби ,той започва с едно пълно съзнанието с красота и изящество описание на природата.Човекът в разказите на Елин Пелин винаги върви по пътя на завръщането към себе си,към истината,към доброто,към познанието,към Бога,т.е.,той открива смисъла на своя живот.Опознава собствената си душа и се стреми към хармония,въпреки тежкия си живот.Елин Пелин е най-добрият пейзажист в българската литература.Неговите великолепни пейзажи осмислят произведението,придават му колорит и атмосфера.При Е.Пелин пейзажът има изключителна психологическа функция.Създавайки го този пейзаж,той прониква в душите на героите си.
Героите на Е.Пелин са изключително жизнени ,устойчиви на превратностите на съдбата.Те носят специфичния колорит и манталитет на хората от шопския край.Една от най-характерните им черти е свежото им чувство за хумор.Малко са Елин-Пелиновите разкази,в които няма комични отблясъци.Тъжното и смешното вървят ръка за ръка,както е и в живота.Така е в разказа ,,Ветрената мелница”,съсредоточил в себе си най-добрите черти на белетриста.Елин Пелин-майсторски скроената интрига,пейзажа,неповторимия колорит на героите.Едно странно приятелство свързва Лазар Дъбака и дядо Корчан,въпреки разликата във възрастта.Писателят го нарича ,,спокойно,неразделно и безкрайно весело”.Това е разказ-идилия и идиличното е заложено в отношението между героите,основани на неизтощимото им предприемачество,в съпричастието между единицата и тълпата и в щастливия завършек.Облогът между Дъбака и Христина е напълно идиличен.За разлика от нормалните облози,в които има печеливша и губеща страна,тук независимо от изхода на надиграването,и двете страни биха спечелили.Това е нетрадиционното.Ако спечели Христина,Дъбака ще й подари наниз жълтици.Естествено това би довело о брак.Ако спечели Дъбака,Христина ще се омъжи за него и пак ще спечели жълтиците.Интересно е съучастието на събралите се селяни,на тълпата.Те приемат облога като една щастлива възможност и в редиците им няма никаква завист.Наистина странно е това единение между човека и тълпата.Затова писателят подчертава ,,Вик от възхищение се изтръгна от стотици гърди,стотици очи заследиха двамата играчи.”Това повторение на думата ,,стотици”не е случайно,то слива единицата с масата,създава чувство за хармония.В духа на мъжката чест печели Лазар,но в действителност печелят всички,включитело и дядо Корчан.Би следвало той да е засегнатият,защото Дъбакът,неговият сътрудник,го изоставя.Но Христина е негова внучка и дядото се радва.
Лазар-от човек с хаотични мечти,които винаги подхваща и не довършва,той се превръща под силата на любовта в стабилен човек,който знае вече ,,какво да строи”.Облачетата които се появяват задвижват надеждата,песента и всички добри сили в селото.Девойката е нарисувана с много любов.Това е българската носителка на най-красивите черти ,които може да притежава една жена.
Чрез танца и песента предизвикват любовта в българските села.Танцът е онзи елемент,който е присъствал в българския бит.Този разказ е смесица между земно и не реално.ветрената мелница е символ на мечтателство,на погледа за едно по-добро бъдеще,на напредъка.На шеговития въпрос на дядо Корчан,какво ще стане с ветрената мелница,Лазар отговаря ,,Аз си намери друга”.И така разказът намира своя закономерен идиличен финал.