Конфликта на ценностите в повестта „Гераците”

Светът на Елин Пелин – свят на неподправената и сурова истина за живота в българското село, широка и многообразна картина на бита и дълбоките противоречия и произтичащите от тях нравствени процеси: отмирането на патриархалния свят и морал ,формирането на нови човешки взаимоотношения; на изчезналата човещина и добро в човека, на погазените нравствени закони и ценности; проблемът за облика на човека и отношенията в обществото..
Повестта обединява съдбата на семейството с битието и индивидуалните човешки преживявания, с общочовешката проблематика, отношението между старо и ново, добро и зло, нравствено и безнравствено.На изпитание е поставен цялостния духовен и обществен живот на човека и неговите общности с техните ценностни системи.Ценностите нa родовия свят са свързани със семейството и съхранението на живота във брак и родово имущество.Много е важен родът, неговото оцеляване и доброто му име.
Дядо Йордан здраво държи “юздите на семейната колесница”, хвали синовете си, когато вършат добра работа, но ги хока и мъмри, гълчи и съветва, когато сбъркат. Всичко върши някак строго и авторитетната му дума е закон за семейството. В рода обаче има дълбоко скрити пукнатини, които зейват при промяната след смъртта на баба Марга. Мъката на Дядо Йордан, е че синовете му са забравили дълга си към рода и никой не мисли за здравината и доброто му име, а единствената мисъл е мисълта за себе си.
Разпада се домът, разпада се цял един свят с неговата подреденост, ценностна система. Елин Пелин поставя акцента върху психологическите детайли. Поводите за “караници” между жените на Петър и Божан са незначителни, но ожесточението между двете се засилва. Поведението им е средство да се изрази промяната в семейните отношения. Най-тежко е на Елка, съпругата на най-малкия дядо Йорданов син – Павел. Докато баба Марга е жива тя я “покровителствуваше”, но след смъртта на старата стопанка насъбраното от Петровица и Божаница озлобление и неприязън се излива върху беззащитната жена. Завистта и егоизмът доминират в поведението на двете снахи на стария Герак. Ненавистта им се прехвърля и върху малкия Захаринчо, сина на Павел и Елка. В поведението на стария Герак, когато остава сам, ключова дума е мисленето. Занимава го временното, случайното, а то се превръща в трайно, невъзвратимо. Дядо Йордан е научен, че доброто е “господар на човешкото сърце”, а сам става свидетел на това, как то бяга от хората. Тревога нахлува в сърцето на стареца: “Той знаеше, че доброто и злото се излюпват в човека, както пиленцата се излюпват из яйцето, но той не знаеше защо именно злото трябваше да се излюпва в душите на неговите деца.” Това, което става в дома на дядо Йордан, се случва навсякъде. В него се състои и мъчителната драма на българското селячество. Обобщението, което писателят изрича чрез стария Герак прозвучава с изключителна сила: “Така е тръгнало и така ще върви, …няма да стане по-добре. Любовта бяга от човешките сърца. Хората не са вече братя.Прерязват се много човешки връзки. Дядо Йордан напразно се опитва да осмисли причините за раздорите в семейството. Неговото патриархално възпитание не му позволява да осъзнае “новото”, което все повече и повече се налага. Ставащото не може да се вмести в натрупания му житейски опит. Сред разбитата вече идилия в изтерзаната душа на дядо Йордан и снаха му Елка се прокрадва плаха надежда, че с връщането на Павел ще се възстанови и топлата домашна обстановка.
Най-малкият син на Герака е дълбоко и непоправимо отчужден от своя дом. Той се откъсва от селското битие и разрушава връзките със света, в които е израснал, с най-близките си, със семейството си, като става причина за страданието на Елка. Павел е покварен от живота, който води в града. Заедно с отдалечаването му от корена, за него е престанала да бъде ценност и висшата човешка добродетел – труда. Повестта “Гераците” е изображение на сблъсъка между два свята. Преломните епохи винаги раждат и издигат вечни проблеми. Онова, което битува като общочовешка идея в Елин-Пелиновата творба е изгубването на връзката с труда, със земята, с корена. Вечен е и проблемът за отчуждението – резултат от смяната на една ценностна система с друга.