Смразяващи вечери в града назлото - „Зимни вечери” от Христо Смирненски

Цикълът „Зимни вечери” от Христо Смирненски представлява лирически „репортаж” и скръбна поема, която се състои от седем части и 32 строфи.

Градът е призрачен, демоничен и разблуден. Това е градът-затвор, гробница, хищник. Свят на наеоправданите, на социалната драма, на студенината в човешките отношения, на погребаните мечти, на неистинския живот.

Зимата е прекрасна, но нейната красоста е мимолетна, защото в този свят всичко стойностно е обречено. Прелестта на зимната картина е зловеща и призрачна, защото животът -злодей свири своята чудовищна мелодия,защото това е поредното изпитание за бедните и бездомните.

Нарушена е традиционната символика на дома, на белия и жълтия цвят. Жълт е цветът на уличните фенери, те осветяват скръбта и страданието. „Жълта” е болестта, жълти са свещите, чиято мъждлива светлина осветява неуютния и разрушен бедняшки дом.

Основна тонално в цикъла са цветовете бяло, сиво и черно. Устойчив симевол е сивата мъгла на живота. Образите са героите-жертви на големия град- жени, деца, старци. Лирическия персонаж е антиобразец на човешкия. Героите са призраци, задгробни същества, сенки, подобие на човеци, както битката за оцеляване е унизително съществуване,а не изстински живот.

Повявява се искрица живот. Циганите са истинско въплъщение на жизнелюбието. Те са свободни, витални, весели, страстни. Пътуват по света с песента и танца и с шумни тумби деца. Децата и съзидателният труд са бъдещето, новият свят. Огънят ще разкъса и прогони тежката мъгла на злото и ще даде шанс на човешките надежди.

Градът е студен, страшен, разблуден, жесток, фалшив, безждушен. Грозотата му показва бездуховността, безпристрастността, неприветливостта. Той е дом на страдание , гробница, каменен свят.

Тълпата е жестока, безпристрастна, шумна, силна, гневна. А природата красива, наивна, нежна. Тя е исмвол на спокойствие, място за пречистеане, вълшебна е, но красотата й е фалшива, нетрайна , измамна.