Лицата на бунта в поемата „Септември” от Гео Милев

Поемата „Септември” от Гео Милев е лирическа творба, която се състои от 12 песни. Проблематиката й е свързана с бунта на човека срещу варварството на модерните времена и обезчовечаването на света. Поемата е изградена изцяло на диалогичен принцип. Съсъои се от диалог на различните възгледи за човека, за народа, историята, религията, отечеството. За властта, културата и морала, диалог на различните емоционални образи, на различни стилове и ритми.

Поемата изразява трагизма на познанието и самопознанието на човек и народ, които са познали разкъсването на родовото пространство. Това пространство е сложно единство на странство и време, на минало, настояще, на традиция и бит, на наследени и проверени истини, на изстрадани в перипетите на историческата съдба отношения.

„Септември” изразява и съзнанието за невъзвратимостта на станалото, за необходимостта да се премине през катарзиса на поражението,равносметката, покаянието. Творбата проследява сложния път на народа, път на порив, на вяра, на излъгани надежди, на покруса и изстрадани истини. Тя дълбоко навлиза в драмата на човешкото развитие и е прогрес в трагизма на проглеждането на човек и народ.

Поемата е композирана в два основни дяла. От първа до шеста песен се проследява порива, устрема на въстаналия народ, седма е песен свързващо звено с втори дял. Обхваща ги песните от втора до 11- в него се проследява погрома на въстанието. 12 песен има характер на патетично обобщение. В нея се води диалог с античната митология.

Творбата има двупластова структура:конкретно историческа и философски обобщаваща. Изградена е на принципа на множеството натрупване на образни определения, фрагменти на картин, символи и алегории. Използвана е стилистиката на различни сфери- разговорна, публицистична (репортацен стил), фолклорно-митологична, художествено-поетична и религиозно-библейска.

Унищожени са старите изстини, новите се проверяват. Това е болезненото познание и себепознание. Човешката душа е изгубила своите опори в разстрела на свои от свои.

Поемата поставя три въпроса и търси техния отговор в трагизма на въстанието. 12 песен преобръща мотива за гнева. Гневът на Ахил е гибелен и е индивидуална характеристика. У Гео Милев е стихия, обзела колективния дух. Поемата на Смирненски е творба за човешкото достойнство, за героизма и силата, а септември- за абсурда, за разрушението и падението. Античната митология и литература имат свои установени ценности и норми. Те са стройни и подредени, а настоящето е хаотично и безнравствено.

Образът на поп Андрей- историята винаги пренебрегва човека. Гео Милев е убеден в значимостта на човешката личност и дело в историята.

Символи и алегории в творбата са: нощта, гневът-борбата като закон на човешкото развитие, роб- потиснатият човек във всички исторически епохи. Слънчогледите са ключов образ , който внушава представата за начало и край, за възторга и ужаса, за предстоящата трагедия. Митологичните образи на Слънцето и Космическото дърво са образи на разрушението и смъртта. Дървото, което символизира реда, живота, природната сила, е ударено право в сърцето.

Балканът е негероичен, уязвим и крехък. В него няма нищо емблематично и могъщо. Ханаан- обетованата земя е символ на земния Рай.