Чуждият свой дом в стихотворението „Къщата”и метафора на чуждия живот в стихотворението „Книгите” от Атанас Далчев

Типично за лириката на Атанас Далчев е вещите да живеят свой живот. Преградата между предметите и човека отсъстват. В къщата е затворено едно демонично пространство, което Дяволът е „дал под наем”.

Самотата, отчуждението и отсъствието на лирически субект се усеща и тук, където времето е спряло. Появяват се устойчиви символи-вратата,мракът в стаите, прозорецът, сивите и влажни стени и черната сянка на смъртта. Подобно на други стихотворения е тук основните цветове са черното и бялото.

Проблемът за отчуждението от света, от собственото си съществуване и дом , е основен и в стихотворението „Повест”. Далчев използва затворена композиционна рамка и засилва внушението за затвореното съществуване, за отсъствието на човека, който никъде не е заминавал и от никъде не се е връщал. Абсурдно е,че именно в дома си лирическият герой усеща най-трагично своята самота, невъзможност да се адаптира към света и към живота.

В своя дом човекът се чувства като чужденец и губи своята идентичност. Поетът използва едновременно и двете местоимения „аз” и „той”. Лишен от самоличност героят губи своето минало , настояще и бъдеще.

Единствената материална следа оставят вещите-портретите, книгите,огледалото,часовникът,защото човекът се е разтворил в тях, а образът му е заменен с отражения.

Стихотворението „Книгите” от Атанас Далчев е елегична изповед. Цивилизацията дарява познание, но лишава от пълноценен живот и човешка идентичност. Познанието отнема виталността и енергията,носи умора и самота.

Лирическият герой, четящият човек, подменя един свят с друг. Човекът е отчужден и пропуска срещата със света и хората. Това е „самоизолация” и „самозазиждане”. Оказва се,че чуждото слово е непълноценен заместител на истинския живот.

Посланието на Далчев е,че животът трябва да се живее хармонично и просто. Не е нужно постоянно да се търси неговия заместител. Книжното познание не е само мъдрост, то е умора и преждевременна смърт , то е живот без наслада, без истински страсти, лишен от движение и промяна. Модерният човек е раздвоен между благата и бремето на цивилизацията.

Внушенията в творбата са постигнати чрез употребата на множество отрицания „не зная”; „не познавам”; „ненужен” и др. Художественото време е монотонно, циклично.