Песните, в които диша бурята (Христо Смирненски)

„Да бъде ден” е заглавието на единствената стихосбирка, която публикува Смирненски. Стихотворението въвежда няколко основни мотива. Те са; мотивът за разрушаване на стария свят и сътворяване на новия. Обитателите на подземния свят жадуват за светлина, за истински живот, за справедливост, нощта е символ на смъртта. Мотивът за разкъсаната земна гръд символизира едновременно смъртта и страданието, но и раждането , обновлението. Жертвеният кръст символизира потисничество и саможертва. Златният Бог е фалшив кумир, синоним на мрака, страданието и робството. Мотивът за светлината- тя е символ на мечтата, на волята за нов живот. Революцията, сътворението на новия свят ще възвърне на човека неговата идентичност, неговото достойнство и право на щастие.

В стихотворението „Ний” човекът е неделима част от множеството, от тълпата, която е велика градивна сила, страдаща в настоящето, но призвана да възстанови хармонията в бъдещето. Лирическия „Ние” осъзнава своята сила и върви от мрака към светлината, от отчаянието към надеждата. Онеправданите са носители на истинските нравствени ценности, творците на благата, бъдещите спасители на човечеството.

Родината майка е чужда, далечна и апатична към съдбата на своите бедни деца, лишени от топлина и обич. Бъдещето ще се промени и облика на родината мащеха-огънят ще я обнови и пречисти, за да дари на изстрадалите светлина и хармония.

Светът е устремен несправедливо-ще го промени колективната воля. Човечеството пътува от мрака, безправието и мизерията към изгрева на новия ден. Страданието е необходимо чистилище, в което жертвите ще израснат духовно и ще се превърнат в победители.

„Юноша” е стихотворение, в което лирическият Аз израства духовно. Творбата е философско обобщение за смисъла на човешкото съществуване въобще. Заглавието насочва към граничната възраст между детството и зрялостта. , откъдето започва драматичното търсене и постигане на собственото Аз.

Представата за света е романтично красива и наивна. Мечтата на юноша е изтъкана от лъчи , от блясък, очарование и празничност (ябълков цвят).

Реалността е убийствена. Лирическият герой става жертва на един свят, в който законодатели и тирани са златото, алчността и жестокостта.(„Златний Телец”; „Човешкия дух”; „трънен венец”).

Младежките илюзии са останали в миналото. Мъчителният път към познанието е направил лирическия герой по-мъдър. Той е открил смисъла на своето съществуване- вярата в революцията, в обновлението, в социалната свобода. Смъртта не е просто трагичен завършек, а осъзната саможертва в името на идеала.