Копнежът по волност в лириката на Елисавета Багряна и човешките ръце в стихотворението „Ръцете”

Заглавието на стихотворението „Стихий” на Елисавета Багряна насочва към представата за волност, стихийност, неукротимост. Във всяка от четирите строфи са разгърнати различни измерения на природното, първичното-вятъра, водата, виното, жената.

Вятърът и водата са непредвидими и неуправляеми, в тях е спотаена силата и красотата на природата. Виното съчетава древност, тайнственост, топлина, опиянение. Възприема се кат път към постигане на истината.

Стихийността е присъща и на човешката природа. У жената е заложен устремът , стремежът към познание и промяна, към опознаване и овладяване на света. Свободният човешки дух естествено се стреми към простора, към неограничените пространства.

Стихотворението „Кукувица” е написано в диалогично- изповедна форма. Птицата е символ на полета, на простора, на извисяване, а в контекста на стихотворението – и на бездомността.

Лирическата героиня е щастлива ,когато пътува. Тя жадува за хоризонти и доброволно се отказва от ежедневното, обикновеното, от затворените пространства на дома, от условностите и ограниченията.

Свободният избор винаги е отговорност. За него понякога се заплаща висока цена. В творбата той е отказ от закрила и сигурност, от опори и пристан. Лирическата героиня се обрича на свобода. В поантата на стихотворението тя сякаш изрича присъда над себе си . Това е наказание при изкуплението за живота –стихия. Свободният дух е самотен и неразбран.

В библейските текстове божиите ръце са символ на сътворението. Ръцете докосват, създават материалното и могат да го променят. Конкретните художествени детайли в творбата внушават усещане за уязвимост , изящество и красота. Женските ръце символизират силата на живота и святостта на жената-във връзка с образа на света Богородица, защото майчинството е земно и божествено.

Животът е многолик, разнообразен. Той е непрекъснат кръговрат. В него се срещат любовта,скръбта, щастието,смъртта Любовта е изключително важна. Тя е магия и може да сътворява чудеса, а човешките ръце също могат да даряват любов и щастие.

Настроението е елегично, но в творбата няма трагизъм. Телесното е тленно, крайно в своето съществуване, а смъртта е едно последно пътуване,заминаване. Висшият смисъл на живота е в простите, чистите неща- труд, хляб, обич, а именно те доближават човека да божественото.