Йордан Йовков - певец на търсената хармония между човека и света

Йордан Йовков е най-големият български писател балетрист. Неговите творби са художествена история на българската съдба в трите войни от началото на двадесети век. Друга тема в неговото творчество е Добруджа не само като място,на и като модел,като мярка за възвишеното, доброто,прекрасното. Героите са прости селяци, слуги,ратаи, израснали в яхъра придобит в дворовете и на нивите, с каруците и по водениците. Те са уморени и тъжни страдалци, мечтатели и мъдреци, духовно богати,щедри, състрадателни и благородни хора. Героите му са горди ,красиви,мъжествени,достойни българи с вътрешна свобода на духа.

Доброто,красотата и хармонията в живота, в човешките взаимоотношения , в природата-това е естетическият идеал на Йовков. Той ненавижда насилието и вярва в доброто у човека. В миговете на изпитания хората не трябва да губят своята съвест. В художествения свят на Йовков няма злодеи, но няма и светци. Има човеци, има и грешници. Човекът се реализира и в доброто и в греха. На него винаги трябва да се вярва. Той може да се разкае, да поиска прошка, да изкупи греха си.

Любовта е пречистваща и извисяваща сила. Тя е и тъмна,греховна стихия. Йовков естетизира любовта и прошката. Любовта е магично чувство и понякога е над доброто и злото. Тя стои извисена над смъртта,която понякога я следва като сянка, а чрез песента става и неуязвима от времето.

Художникът Йовков е реалист и романтик. Творбите му се отличават с дълбок психологизъм. Стилът му е оригинален. За големите човешки драми той разказа просто и непосредствено. Майстор е на психологическия детайл, а словото в творбите му е съвършено, премерено и с разума и със сърцето.

Това е може би най-поетичната и най-музикалната проза в българската литература.